Jul 7, 2025, 11:09 AM  

Разпадането на Светлината

  Poetry » Love
220 1 1

РАЗПАДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА

 

... сигурно отдавна е минало изтрещялото време, 
в което трябваше да се чукаме с теб на някой далечен нудистки плаж 
с вмирисани на чесън и пот воайори селяндури, 
залегнали на гюме в дюните, 
да те прегръщам като виеща се асма в някое минерално джакузи 
с милиони искрящи и гъвкави като сперматозоиди мехурчета 
около твоите, блестящи в шепите ми като раздвижени преспапиета, 
твърди гърди – полудяла в перверзен спа център, 
затънтен в един не-реален и не-състоял се петък 
от епохата на птеродактилите и динозаврите –  
смешно заклещени като пудели в издъхналия юлски следобед на ХХ век, 
в миналата ера, в мокрите ми момчешки сънища – 
да те гъна, да те разгъвам, да те целувам по всички описани 
и неописуеми ерогенни зони на радостта,  
далече на юг от увисналите ми спомени за неустоимост пред мъж 
и разюзданост на скришна жена с росисто изопнати хълмове, 
прагове през Нищото и хлътнали в паметта ми хълбоци – 
в чиито безсмъртни паркури мама ме хвърли 
сред свестните пичове на света,
сигурно ще ти бъде далеч по-добре да ти изпея 
аз съм сънчо, ида от горица – 
и да заспя в спомена за мръсните танци на Божието въображение, 
което ни натири – невинни проекции на светлината, от градините на Едем...

 

7 юлий 2025 г. гр. Варна, 11, 30 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • да те гъна, да те разгъвам, да те целувам по всички описани
    и неописуеми ерогенни зони на радостта,
    далече на юг от увисналите ми спомени за неустоимост пред мъж
    и разюзданост на скришна жена с росисто изопнати хълмове,
    прагове през Нищото и хлътнали в паметта ми хълбоци –

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...