7.07.2025 г., 11:09  

Разпадането на Светлината

217 1 1

РАЗПАДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА

 

... сигурно отдавна е минало изтрещялото време, 
в което трябваше да се чукаме с теб на някой далечен нудистки плаж 
с вмирисани на чесън и пот воайори селяндури, 
залегнали на гюме в дюните, 
да те прегръщам като виеща се асма в някое минерално джакузи 
с милиони искрящи и гъвкави като сперматозоиди мехурчета 
около твоите, блестящи в шепите ми като раздвижени преспапиета, 
твърди гърди – полудяла в перверзен спа център, 
затънтен в един не-реален и не-състоял се петък 
от епохата на птеродактилите и динозаврите –  
смешно заклещени като пудели в издъхналия юлски следобед на ХХ век, 
в миналата ера, в мокрите ми момчешки сънища – 
да те гъна, да те разгъвам, да те целувам по всички описани 
и неописуеми ерогенни зони на радостта,  
далече на юг от увисналите ми спомени за неустоимост пред мъж 
и разюзданост на скришна жена с росисто изопнати хълмове, 
прагове през Нищото и хлътнали в паметта ми хълбоци – 
в чиито безсмъртни паркури мама ме хвърли 
сред свестните пичове на света,
сигурно ще ти бъде далеч по-добре да ти изпея 
аз съм сънчо, ида от горица – 
и да заспя в спомена за мръсните танци на Божието въображение, 
което ни натири – невинни проекции на светлината, от градините на Едем...

 

7 юлий 2025 г. гр. Варна, 11, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • да те гъна, да те разгъвам, да те целувам по всички описани
    и неописуеми ерогенни зони на радостта,
    далече на юг от увисналите ми спомени за неустоимост пред мъж
    и разюзданост на скришна жена с росисто изопнати хълмове,
    прагове през Нищото и хлътнали в паметта ми хълбоци –

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...