Разпадането на Светлината

РАЗПАДАНЕТО НА СВЕТЛИНАТА

... сигурно отдавна е минало изтрещялото време, 
в което трябваше да се чукаме с теб на някой далечен нудистки плаж 
с вмирисани на чесън и пот воайори селяндури, 
залегнали на гюме в дюните, 
да те прегръщам като виеща се асма в някое минерално джакузи 
с милиони искрящи и гъвкави като сперматозоиди мехурчета 
около твоите, блестящи в шепите ми като раздвижени преспапиета, 
твърди гърди – полудяла в перверзен спа център, 
затънтен в един не-реален и не-състоял се петък 
от епохата на птеродактилите и динозаврите –  
смешно заклещени като пудели в издъхналия юлски следобед на ХХ век, 
в миналата ера, в мокрите ми момчешки сънища – 
да те гъна, да те разгъвам, да те целувам по всички описани 
и неописуеми ерогенни зони на радостта,  
далече на юг от увисналите ми спомени за неустоимост пред мъж 
и разюзданост на скришна жена с росисто изопнати хълмове, 
прагове през Нищото и хлътнали в паметта ми хълбоци – 
в чиито безсмъртни паркури мама ме хвърли 
сред свестните пичове на света,
сигурно ще ти бъде далеч по-добре да ти изпея 
аз съм сънчо, ида от горица – 
и да заспя в спомена за мръсните танци на Божието въображение, 
което ни натири – невинни проекции на светлината, от градините на Едем...