12 янв. 2010 г., 13:34

Разпиляна любов

943 0 4

РАЗПИЛЯНА ЛЮБОВ

 

 

Къс по къс разпилях любовта си...

Не оставих и късче за мен...

Подарявах навред обичта си

и сега съм докрай изтощен...

Не поисках за себе си нищо.

Не поисках ответна любов.

Изтъках от невидими нишки

за душата си тънък покров...

Но, погребал заспалите чувства,

непоискал от друг топлина,

аз така не можах и да вкуся

обичта на любима жена...

Разпиляна любов, подарена...

А пък толкова трябва ми, знам...

Къс по къс я събирам и стена...

Днес ми трябва!

На теб да я дам...!

 

11.1.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля си...,че изворът на любовта в сърцата ни никога не пресъхва...трудното е да намериш някой,който да го събуди...и да го заслужава...
  • Много хубав стих!!!
  • Който е разпилявал, сега да събира
    важното е, че има защо!
  • Силно!Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...