Разпиляна любов

12 янв. 2010 г., 13:34

Поэзия

741 0 4

РАЗПИЛЯНА ЛЮБОВ

Къс по къс разпилях любовта си...

Не оставих и късче за мен...

Подарявах навред обичта си

и сега съм докрай изтощен...

Не поисках за себе си нищо.

Не поисках ответна любов.

Изтъках от невидими нишки

за душата си тънък покров...

Но, погребал заспалите чувства,

непоискал от друг топлина,

аз така не можах и да вкуся

обичта на любима жена...

Разпиляна любов, подарена...

А пък толкова трябва ми, знам...

Къс по къс я събирам и стена...

Днес ми трябва!

На теб да я дам...!

11.1.2010

jenajena (Розалия ЕЛ)

2010-02-18T09:29:34+02:00

Мисля си...,че изворът на любовта в сърцата ни никога не пресъхва...трудното е да намериш някой,който да го събуди...и да го заслужава...
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-01-13T10:02:14+02:00

Много хубав стих!!!
ananel (Нелиса)

2010-01-12T17:50:43+02:00

Който е разпилявал, сега да събира
важното е, че има защо!
kotel (Мариана Вълкова)

2010-01-12T13:57:55+02:00

Силно!Поздрав!