Jan 12, 2010, 1:34 PM

Разпиляна любов

  Poetry
941 0 4

РАЗПИЛЯНА ЛЮБОВ

 

 

Къс по къс разпилях любовта си...

Не оставих и късче за мен...

Подарявах навред обичта си

и сега съм докрай изтощен...

Не поисках за себе си нищо.

Не поисках ответна любов.

Изтъках от невидими нишки

за душата си тънък покров...

Но, погребал заспалите чувства,

непоискал от друг топлина,

аз така не можах и да вкуся

обичта на любима жена...

Разпиляна любов, подарена...

А пък толкова трябва ми, знам...

Къс по къс я събирам и стена...

Днес ми трябва!

На теб да я дам...!

 

11.1.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мисля си...,че изворът на любовта в сърцата ни никога не пресъхва...трудното е да намериш някой,който да го събуди...и да го заслужава...
  • Много хубав стих!!!
  • Който е разпилявал, сега да събира
    важното е, че има защо!
  • Силно!Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...