10 апр. 2019 г., 10:26

Разплакана река 

  Поэзия
772 5 9

Ех, дъжд! Разплака реката.

Преди малко спокойна бе тя,

събери си за малко платната,

водата побягна кафява от страх.

 

Дори и далеч да отиде,

ти пак ще я стигнеш, нали?

Моля те! Недей я обижда!

Гали я с дъждовни очи!

 

Тогава засмяна, крилата

ще припне по каменен праг,

по-бърза от волния вятър,

докосваща бряг подир бряг.

 

Ще бъде щастлива тревата,

ще маха за сбогом с ръце,

ще блесне в позлата гората,

ще стопли и моето сърце;

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??