Разплакана река
Ех, дъжд! Разплака реката.
Преди малко спокойна бе тя,
събери си за малко платната,
водата побягна кафява от страх.
Дори и далеч да отиде,
ти пак ще я стигнеш, нали?
Моля те! Недей я обижда!
Гали я с дъждовни очи!
Тогава засмяна, крилата
ще припне по каменен праг,
по-бърза от волния вятър,
докосваща бряг подир бряг.
Ще бъде щастлива тревата,
ще маха за сбогом с ръце,
ще блесне в позлата гората,
ще стопли и моето сърце;
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
