Ех, дъжд! Разплака реката.
Преди малко спокойна бе тя,
събери си за малко платната,
водата побягна кафява от страх.
Дори и далеч да отиде,
ти пак ще я стигнеш, нали?
Моля те! Недей я обижда!
Гали я с дъждовни очи!
Тогава засмяна, крилата
ще припне по каменен праг,
по-бърза от волния вятър,
докосваща бряг подир бряг.
Ще бъде щастлива тревата,
ще маха за сбогом с ръце,
ще блесне в позлата гората,
ще стопли и моето сърце;
© Миночка Митева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
