13 окт. 2016 г., 11:09

Разрив на душата 

  Поэзия » Любовная
283 0 0
Изпуснат от любовните прогнози,
един следобед черна риза си надяна.
Жестоко тя накрая ме извози
и във сърце ми бомба сложи невидяна.
И сух барут във него ми зарови,
и ме остави сам-самичък на съдбата.
Събраха се любовните отрови,
да ми почернят бялото и на главата.
И тоз следобед се захлупи в тъмно.
Светкавица раздира черната му риза
и се заби в сърцето ми по стръмно:
взриви го безпощадно, после се изниза... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »