Разрив на душата

Изпуснат от любовните прогнози,

един следобед черна риза си надяна.

Жестоко тя накрая ме извози

и във сърце ми бомба сложи невидяна.

И сух барут във него ми зарови,

и ме остави сам-самичък на съдбата.

Събраха се любовните отрови,

да ми почернят бялото и на главата.

И тоз следобед се захлупи в тъмно.

Светкавица раздира черната му риза

и се заби в сърцето ми по стръмно:

взриви го безпощадно, после се изниза...

И гръм в душата ми за миг отекна.

Дори и тялото от болка се разклати.

И Любовта в душата ми пресекна,

мечта останаха дните ни крилати.

И дъжд тъжовен заваля подире,

за да измие мъката любовна.

Светкавицата в мен остави диря,

душата стана топката оловна.