13 oct 2016, 11:09

Разрив на душата

405 0 0

Изпуснат от любовните прогнози,

един следобед черна риза си надяна.

Жестоко тя накрая ме извози

и във сърце ми бомба сложи невидяна.

 

И сух барут във него ми зарови,

и ме остави сам-самичък на съдбата.

Събраха се любовните отрови,

да ми почернят бялото и на главата.

 

И тоз следобед се захлупи в тъмно.

Светкавица раздира черната му риза

и се заби в сърцето ми по стръмно:

взриви го безпощадно, после се изниза...

 

И гръм в душата ми за миг отекна.

Дори и тялото от болка се разклати.

И Любовта в душата ми пресекна,

мечта останаха дните ни крилати.

 

И дъжд тъжовен заваля подире,

за да измие мъката любовна.

Светкавицата в мен остави диря,

душата стана топката оловна.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...