Oct 13, 2016, 11:09 AM

Разрив на душата

  Poetry » Love
398 0 0

Изпуснат от любовните прогнози,

един следобед черна риза си надяна.

Жестоко тя накрая ме извози

и във сърце ми бомба сложи невидяна.

 

И сух барут във него ми зарови,

и ме остави сам-самичък на съдбата.

Събраха се любовните отрови,

да ми почернят бялото и на главата.

 

И тоз следобед се захлупи в тъмно.

Светкавица раздира черната му риза

и се заби в сърцето ми по стръмно:

взриви го безпощадно, после се изниза...

 

И гръм в душата ми за миг отекна.

Дори и тялото от болка се разклати.

И Любовта в душата ми пресекна,

мечта останаха дните ни крилати.

 

И дъжд тъжовен заваля подире,

за да измие мъката любовна.

Светкавицата в мен остави диря,

душата стана топката оловна.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...