11 июл. 2018 г., 01:07

Разруха

958 2 1

Не ме тласкай любов да надничам

През затворени, тежки врати

От живота,  без теб се отричам и

Спохождат, ме луди мечти.

 

Ти си блудница ходиш навред и

Застинали спомени палиш и

Надсмиваш се често по-ред с

Водите си влюбени давиш.

 

Ако някой те сграбчи за малко

Прекосява в себе си дни и е

Едно птиченце жалко

Урагани и бурии тай.

 

Ако някой, оцелей... след разруха

Вземаш данък, двоен, на слука

Даваш ресто, обида и скука

Никой в замяна не иска - поука!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Първият куплет казва всичко!Поздравления Миме!!!До нови!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...