Не ме тласкай любов да надничам
През затворени, тежки врати
От живота, без теб се отричам и
Спохождат, ме луди мечти.
Ти си блудница ходиш навред и
Застинали спомени палиш и
Надсмиваш се често по-ред с
Водите си влюбени давиш.
Ако някой те сграбчи за малко
Прекосява в себе си дни и е
Едно птиченце жалко
Урагани и бурии тай.
Ако някой, оцелей... след разруха
Вземаш данък, двоен, на слука
Даваш ресто, обида и скука
Никой в замяна не иска - поука!
© Мария Николова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
