11.07.2018 г., 1:07 ч.

Разруха 

  Поезия » Философска
608 2 2

Не ме тласкай любов да надничам

През затворени, тежки врати

От живота,  без теб се отричам и

Спохождат, ме луди мечти.

 

Ти си блудница ходиш навред и

Застинали спомени палиш и

Надсмиваш се често по-ред с

Водите си влюбени давиш.

 

Ако някой те сграбчи за малко

Прекосява в себе си дни и е

Едно птиченце жалко

Урагани и бурии тай.

 

Ако някой, оцелей... след разруха

Вземаш данък, двоен, на слука

Даваш ресто, обида и скука

Никой в замяна не иска - поука!

 

 

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Първият куплет казва всичко!Поздравления Миме!!!До нови!
Предложения
: ??:??