Разруха
Не ме тласкай любов да надничам
През затворени, тежки врати
От живота, без теб се отричам и
Спохождат, ме луди мечти.
Ти си блудница ходиш навред и
Застинали спомени палиш и
Надсмиваш се често по-ред с
Водите си влюбени давиш.
Ако някой те сграбчи за малко
Прекосява в себе си дни и е
Едно птиченце жалко
Урагани и бурии тай.
Ако някой, оцелей... след разруха
Вземаш данък, двоен, на слука
Даваш ресто, обида и скука
Никой в замяна не иска - поука!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
