Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18128
8 янв. 2024 г., 14:34

Разруха 

  Поэзия
116 3 5

Къщята – порутени, неми,
на всеки прозорец – безлик
забравени вече графѐми,
от някакъв странен език,

кой знае кога е изписал
там някой. Дали самоук
е търсил причина и смисъл,
на времето свое напук.

селцето сега в руини е,
руши се и старият храм,
в ъглите тъмата се крие,
наднича в душата от там.

Щом пътник през селото мине,
отвръща той погледа. С чер,  
забрадено е от години,
белеещ от сълзи чембер...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
  • Тъжна картинка, Наде и реална...
  • Една пътечка в гората някога била е път, пътят свързвал е селата, те сега замлъкнали стоят... Това е положението, когато толкова години управниците са некадърни! Поздрав за написаната истина, Наде! Бъди жива и здрава!
  • Тъжно ...
  • Много е тъжно, Наде!💗💗💗
Предложения
: ??:??