Разруха
Къщята – порутени, неми,
на всеки прозорец – безлик
забравени вече графѐми,
от някакъв странен език,
кой знае кога е изписал
там някой. Дали самоук
е търсил причина и смисъл,
на времето свое напук.
селцето сега в руини е,
руши се и старият храм,
в ъглите тъмата се крие,
наднича в душата от там.
Щом пътник през селото мине,
отвръща той погледа. С чер,
забрадено е от години,
белеещ от сълзи чембер...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
