Къщята – порутени, неми,
на всеки прозорец – безлик
забравени вече графѐми,
от някакъв странен език,
кой знае кога е изписал
там някой. Дали самоук
е търсил причина и смисъл,
на времето свое напук.
селцето сега в руини е,
руши се и старият храм,
в ъглите тъмата се крие,
наднича в душата от там.
Щом пътник през селото мине,
отвръща той погледа. С чер,
забрадено е от години,
белеещ от сълзи чембер...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
