Разсаждане
Тъгата - в оглушително мълчание.
И тази страшна собствена отвесност!
Заслужихме ли нашето страдание?
Мълчи небето. Тегне неизвестност.
Павета - цапардосали кръвта ни
и подпис - лудо рукнал по земята.
Следа незаличима ще остане
от жаждата за мъст и за разплата.
Уста на дракон кофата с боклук е.
Търбуси чужди вместо нея пълним.
Поука трябва да оставим тука,
как нов живот разсаждаме на съмване.
03.08.2020
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
