3.09.2020 г., 12:21 ч.
Разсаждане
Тъгата - в оглушително мълчание.
И тази страшна собствена отвесност!
Заслужихме ли нашето страдание?
Мълчи небето. Тегне неизвестност.
Павета - цапардосали кръвта ни
и подпис - лудо рукнал по земята.
Следа незаличима ще остане
от жаждата за мъст и за разплата.
Уста на дракон кофата с боклук е.
Търбуси чужди вместо нея пълним.
Поука трябва да оставим тука,
как нов живот разсаждаме на съмване.
03.08.2020
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
На мен ми стига, че изобщо някой го е чул, Светличка!💕 Но това едва ли ще е достатъчно за пътя ни нататък.
-
Препрочитам и лентата все се върти пред очите ми. Гласът на разума говори чрез теб. Но не всеки е готов да го слуша.
-
Благодаря ти, Пепита!💕
-
Силно!!!
-
Жени, благодаря ти, че си видяла стихотворението по такъв начин!
Да бъде!💕 -
Този стих е направо като прозрение! Поздрави, Мария!
-
Радвам се, че си тук, Ивита!😃 Ако всички го пожелаем и положим усилия, новото ще дойде в живота ни! Вярвам, вярвай и ти!💕
-
Много е силно, Мария! И боли... И знаем. Най- тъмно е преди зазоряване...Поздравление за актуалната позиция.
-
Благодаря ви, че застанахте зад това стихотворение, Младене и Доче! Дано наистина постигнем " ново начало с мирни средства", приятели!
-
"И тази страшна собствена отвесност!
Заслужихме ли нашето страдание?"
Май да... Поздравления за ярко изразената позиция! -
Дано постигнем ново начало с мирни средства.
Поздравление за актуалния ти стих, Мария! -
Отговорът зрее, Деска!😃
-
Как ли?...
-
Дано сме способни да го направим!
Благодаря ти, Дени!🤗💕 -
.. Да..
"Поука трябва да оставим тука,
как нов живот разсаждаме на съмване." -
Наденце, все още трябва да има надежда, нали?🤗
-
Марийче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
