вън вали.. вали, вали
едно стъкло разделя тишината
един прозорец между аз и ти
до бяло който изстърга ми душата
вън вали, вали.. вали..
горещи капки се стичат по стъклата
и понякога приличат на бръснач
който реже ми пътечки по душата
един бръснач - без съвест. Зъл.
погребва който целите два свята
зад стъклото и това отвъд
където капките отсичат ми крилата ...