разсичат капките стъклата
вън вали.. вали, вали
едно стъкло разделя тишината
един прозорец между аз и ти
до бяло който изстърга ми душата
вън вали, вали.. вали..
горещи капки се стичат по стъклата
и понякога приличат на бръснач
който реже ми пътечки по душата
един бръснач - без съвест. Зъл.
погребва който целите два свята
зад стъклото и това отвъд
където капките отсичат ми крилата
вън вали, вали... вали...
разсичат капките стъклата
и падат в бездните зад моите очи
в стъклен прах посипват тишината
изсъхват капките разрязали на две
реалността и отраженията нейни
два купа, изстрелът - един -
последна капка в тишината
излита птица през цевта
Ах, колко бели... бели са крилата и?!
дъждът умира в стъклената прах
на решето от стъклата и.
© Анахид Демирова All rights reserved.
