Jun 11, 2025, 4:04 PM  

разсичат капките стъклата

  Poetry » Other
357 1 2

вън вали.. вали, вали
едно стъкло разделя тишината
един прозорец между аз и ти
до бяло който изстърга ми душата
вън вали, вали.. вали..
горещи капки се стичат по стъклата
и понякога приличат на бръснач
който реже ми пътечки по душата
един бръснач - без съвест. Зъл.
погребва който целите два свята
зад стъклото и това отвъд
където капките отсичат ми крилата
вън вали, вали... вали...
разсичат капките стъклата
и падат в бездните зад моите очи
в стъклен прах посипват тишината
изсъхват капките разрязали на две
реалността и отраженията нейни

два купа, изстрелът - един - 

последна капка в тишината
излита птица през цевта

Ах, колко бели... бели  са крилата и?!
дъждът умира в стъклената прах

на решето от стъклата и.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...