Jun 11, 2025, 4:04 PM  

разсичат капките стъклата

  Poetry » Other
361 1 2

вън вали.. вали, вали
едно стъкло разделя тишината
един прозорец между аз и ти
до бяло който изстърга ми душата
вън вали, вали.. вали..
горещи капки се стичат по стъклата
и понякога приличат на бръснач
който реже ми пътечки по душата
един бръснач - без съвест. Зъл.
погребва който целите два свята
зад стъклото и това отвъд
където капките отсичат ми крилата
вън вали, вали... вали...
разсичат капките стъклата
и падат в бездните зад моите очи
в стъклен прах посипват тишината
изсъхват капките разрязали на две
реалността и отраженията нейни

два купа, изстрелът - един - 

последна капка в тишината
излита птица през цевта

Ах, колко бели... бели  са крилата и?!
дъждът умира в стъклената прах

на решето от стъклата и.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...