27 февр. 2018 г., 16:48

Разстояния

1.1K 2 6

Тя е разбрала нещо.

Пита за мен наоколо.

Моли се. Пали свещи.

Пáри сълза в окото ѝ.

 

Гасне. А аз изгарям —

в релси превръщам дните,

стих съм на всяка гара,

с мисъл след тебе скитам...

 

Виж я! — икона бледа.

Гали с очи детето ви.

Длани размачква. Гледа —

пак си затръгвал (петък е).

 

Виж ме! — простирам пазва.

Чака душата млада.

Нищо недей да казваш.

Думите в теб са клада.

 

Виж ни! — звезди небляскави.

Виж ни! — две летни пъпки.

С празни от обич ласки

двете без жал потъпкваш.

 

-

-

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...