Feb 27, 2018, 4:48 PM

Разстояния

  Poetry » Love
1.1K 2 6

Тя е разбрала нещо.

Пита за мен наоколо.

Моли се. Пали свещи.

Пáри сълза в окото ѝ.

 

Гасне. А аз изгарям —

в релси превръщам дните,

стих съм на всяка гара,

с мисъл след тебе скитам...

 

Виж я! — икона бледа.

Гали с очи детето ви.

Длани размачква. Гледа —

пак си затръгвал (петък е).

 

Виж ме! — простирам пазва.

Чака душата млада.

Нищо недей да казваш.

Думите в теб са клада.

 

Виж ни! — звезди небляскави.

Виж ни! — две летни пъпки.

С празни от обич ласки

двете без жал потъпкваш.

 

-

-

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...