27.02.2018 г., 16:48

Разстояния

1.1K 2 6

Тя е разбрала нещо.

Пита за мен наоколо.

Моли се. Пали свещи.

Пáри сълза в окото ѝ.

 

Гасне. А аз изгарям —

в релси превръщам дните,

стих съм на всяка гара,

с мисъл след тебе скитам...

 

Виж я! — икона бледа.

Гали с очи детето ви.

Длани размачква. Гледа —

пак си затръгвал (петък е).

 

Виж ме! — простирам пазва.

Чака душата млада.

Нищо недей да казваш.

Думите в теб са клада.

 

Виж ни! — звезди небляскави.

Виж ни! — две летни пъпки.

С празни от обич ласки

двете без жал потъпкваш.

 

-

-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...