27.02.2018 г., 16:48

Разстояния

1.1K 2 6

Тя е разбрала нещо.

Пита за мен наоколо.

Моли се. Пали свещи.

Пáри сълза в окото ѝ.

 

Гасне. А аз изгарям —

в релси превръщам дните,

стих съм на всяка гара,

с мисъл след тебе скитам...

 

Виж я! — икона бледа.

Гали с очи детето ви.

Длани размачква. Гледа —

пак си затръгвал (петък е).

 

Виж ме! — простирам пазва.

Чака душата млада.

Нищо недей да казваш.

Думите в теб са клада.

 

Виж ни! — звезди небляскави.

Виж ни! — две летни пъпки.

С празни от обич ласки

двете без жал потъпкваш.

 

-

-

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...