Разстреляна поанта

25 нояб. 2022 г., 14:30

Поэзия » Философская

357 0 2

РАЗСТРЕЛЯНА ПОАНТА

Куршумени са думите – ще стреляш ли?

Да знаеш как от думите боли!

Над мене прелетяха късни жерави,

От писъци небето заискри.

И черните им дири върху залеза

чертаха коловози – за отвъд.

Барутена бе тишината – алена!

Но все по-тъмен ставаше градът.

А времето – напълно осезаемо,

до бяло нажежено – като жиг.

Главниците платих по всички заеми.

Да се сбогувам с теб остана миг.

И ти го пропиляваш с празнословие...

За истината кой ли е готов?

Най-трудно е да се простиш с оковите,

които влачиш цял живот с любов.