Разстреляна поанта
РАЗСТРЕЛЯНА ПОАНТА
Куршумени са думите – ще стреляш ли?
Да знаеш как от думите боли!
Над мене прелетяха късни жерави,
От писъци небето заискри.
И черните им дири върху залеза
чертаха коловози – за отвъд.
Барутена бе тишината – алена!
Но все по-тъмен ставаше градът.
А времето – напълно осезаемо,
до бяло нажежено – като жиг.
Главниците платих по всички заеми.
Да се сбогувам с теб остана миг.
И ти го пропиляваш с празнословие...
За истината кой ли е готов?
Най-трудно е да се простиш с оковите,
които влачиш цял живот с любов.
© Валентина Йотова All rights reserved.
