21 нояб. 2012 г., 13:37

Разсъждения преди края на света

638 0 6

Точно днес не ми се умира.

И на двайсет и първи – не ща.

Имам още какво да събирам

по голямата кръгла Земя.

 

Имам мисли, които не мога

да загърбя за някаква смърт.

Имам дългове още към Бога.

Да живея съм краен и твърд!

 

От Светото Писание зная  -

Само Нему е ясен деня.

Кой измисли, че идвал бил краят?

Кой разсипа в душите страха?

 

Ще живея напук аз на всички,

дето вярват в злокобния ден.

Заразявам ви с още обичане

и със вяра, вървете до мен!

 

От Любов има нужда Земята,

не от страх впита в нашите души.

Погледнете в очите децата,

там не се наслояват лъжи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...