21.11.2012 г., 13:37

Разсъждения преди края на света

636 0 6

Точно днес не ми се умира.

И на двайсет и първи – не ща.

Имам още какво да събирам

по голямата кръгла Земя.

 

Имам мисли, които не мога

да загърбя за някаква смърт.

Имам дългове още към Бога.

Да живея съм краен и твърд!

 

От Светото Писание зная  -

Само Нему е ясен деня.

Кой измисли, че идвал бил краят?

Кой разсипа в душите страха?

 

Ще живея напук аз на всички,

дето вярват в злокобния ден.

Заразявам ви с още обичане

и със вяра, вървете до мен!

 

От Любов има нужда Земята,

не от страх впита в нашите души.

Погледнете в очите децата,

там не се наслояват лъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....