Nov 21, 2012, 1:37 PM

Разсъждения преди края на света

  Poetry
632 0 6

Точно днес не ми се умира.

И на двайсет и първи – не ща.

Имам още какво да събирам

по голямата кръгла Земя.

 

Имам мисли, които не мога

да загърбя за някаква смърт.

Имам дългове още към Бога.

Да живея съм краен и твърд!

 

От Светото Писание зная  -

Само Нему е ясен деня.

Кой измисли, че идвал бил краят?

Кой разсипа в душите страха?

 

Ще живея напук аз на всички,

дето вярват в злокобния ден.

Заразявам ви с още обичане

и със вяра, вървете до мен!

 

От Любов има нужда Земята,

не от страх впита в нашите души.

Погледнете в очите децата,

там не се наслояват лъжи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...