Развръзка
Не се страхувам от раздялата –
тя идва, за да ни пречисти.
Ще се погледнем в огледалото
и честно ще потърсим истината.
Как бихме иначе узнали
дали сме чужди, или близки?
Друг начин нямаше, за жалост...
Играехме "артист" и "зрител".
Ти – предпазливо, аз пък – с дързост.
Сами разкъсвахме незримото,
което досега ни свързваше,
с една жестока подозрителност...
И твърде късно се завърнахме
към верния сърдечен ритъм...
Възмездието бе РАЗДЯЛА.
Раздялата, печално мъдра,
ще сложи край... Или начало.
Албена Димитрова
1982 г.
София.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
