anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
13.07.2017 г., 18:25  

Развръзка

1.2K 10 25

Не се страхувам от раздялата –

тя идва, за да ни пречисти.

Ще се погледнем в огледалото

и честно ще потърсим истината.

Как бихме иначе узнали

дали сме чужди, или близки?

Друг начин нямаше, за жалост...

 

Играехме "артист" и "зрител".

Ти – предпазливо, аз пък – с дързост.

Сами разкъсвахме незримото,

което досега ни свързваше,

с една жестока подозрителност...

И твърде късно се завърнахме

към верния сърдечен ритъм...

 

Възмездието бе РАЗДЯЛА.

Раздялата, печално мъдра,

ще сложи край... Или начало.

 

 

Албена Димитрова

 

1982 г.

София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Добре дошла на моята страничка, Норче! Благодаря ти за мъдрия коментар! Бъди здрава, щастлива, обичана и вдъхновена!
  • eleonora6 (Елеонора Крушева)
    eleonora6 (Елеонора Крушева)
    Когато кармичното време между нас изтече,всеки поема своя път и продължава да се развива.Идват нови предизвикателства...и нови преживявания.Желая ти щастие!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Ти си щастливка, Павлина! Трябва да благодариш на Бог! Аз, която съм я преживяла неведнъж, първият път едва не умрях... После си изградих имунитет, но не беше леко... Бъди здрава и щастлива!
  • pavka44 (Павлина Иванова)
    pavka44 (Павлина Иванова)
    Раздяла ли?...Всеки я преживява по своему...Аз и до сега не съм я преживяла..А толкова вода е изтекла!...Стихотворението ме докосна малко тъжно, повече романтично...
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ти, анономен читателю, който си снижил оценката. Учиш ме на смирение, защото никой не е съвършен. Но и ти е добре да се научиш какво е добронамерена открита критика и да не бъдеш завистлив!...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0