anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
Jul 13, 2017, 6:25 PM  

Развръзка

1.2K 10 25

Не се страхувам от раздялата –

тя идва, за да ни пречисти.

Ще се погледнем в огледалото

и честно ще потърсим истината.

Как бихме иначе узнали

дали сме чужди, или близки?

Друг начин нямаше, за жалост...

 

Играехме "артист" и "зрител".

Ти – предпазливо, аз пък – с дързост.

Сами разкъсвахме незримото,

което досега ни свързваше,

с една жестока подозрителност...

И твърде късно се завърнахме

към верния сърдечен ритъм...

 

Възмездието бе РАЗДЯЛА.

Раздялата, печално мъдра,

ще сложи край... Или начало.

 

 

Албена Димитрова

 

1982 г.

София.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Добре дошла на моята страничка, Норче! Благодаря ти за мъдрия коментар! Бъди здрава, щастлива, обичана и вдъхновена!
  • eleonora6 (Елеонора Крушева)
    eleonora6 (Елеонора Крушева)
    Когато кармичното време между нас изтече,всеки поема своя път и продължава да се развива.Идват нови предизвикателства...и нови преживявания.Желая ти щастие!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Ти си щастливка, Павлина! Трябва да благодариш на Бог! Аз, която съм я преживяла неведнъж, първият път едва не умрях... После си изградих имунитет, но не беше леко... Бъди здрава и щастлива!
  • pavka44 (Павлина Иванова)
    pavka44 (Павлина Иванова)
    Раздяла ли?...Всеки я преживява по своему...Аз и до сега не съм я преживяла..А толкова вода е изтекла!...Стихотворението ме докосна малко тъжно, повече романтично...
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ти, анономен читателю, който си снижил оценката. Учиш ме на смирение, защото никой не е съвършен. Но и ти е добре да се научиш какво е добронамерена открита критика и да не бъдеш завистлив!...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0