edelvais (Анна Попова) edelvais (Анна Попова)
119
6 мар. 2008 г., 19:11

Реалност?!

769 0 5
 

Усамотеност.

Самовглъбеност.

Отчуждение.

Самоунищожение...

Кажете ми как

с тези чувства

да ни е леко на душата

и да ни се живее?!

В днешно време

всеки чувствителен

мълчи,

а душата му линее...

От видяното сме отвратени.

От чутото сме обезверени.

От живота, който живеем,

сме озверени...

Преобръщаме се

и сякаш

се превръщаме... 

в сляпо-глухонеми!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Попова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0