Mar 6, 2008, 7:11 PM

Реалност?!

  Poetry » Civic
765 0 5
 

Усамотеност.

Самовглъбеност.

Отчуждение.

Самоунищожение...

Кажете ми как

с тези чувства

да ни е леко на душата

и да ни се живее?!

В днешно време

всеки чувствителен

мълчи,

а душата му линее...

От видяното сме отвратени.

От чутото сме обезверени.

От живота, който живеем,

сме озверени...

Преобръщаме се

и сякаш

се превръщаме... 

в сляпо-глухонеми!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...