18 мая 2011 г., 22:45

Реалност

1K 0 0

РЕАЛНОСТ

 

 

В този свят на фалш и лъжи

срещнаха се нашите души.

Бях объркана, свенлива,

а сърцето ми препускаше кат’ самодива.

 

Срещнах те и осъзнах,

че да си искрен не е грях,

да обичаш и да се раздаваш,

всичко случващо се с теб да осъзнаваш.

 

Да усещаш, че сърцето ти ще изхвърчи,

щом във мислите, в съзнанието с него искаш да си ти.

Да разбираш, че до днес, до този миг,

сам си бил, невзрачен, а с него вече си велик.

 

Всеки ден да ставаш с мисълта,

че ще го срещнеш и с него ще си ти сега.

Да не можеш дъх да си поемеш от това,

да усетиш колко красива може да бъде Реалността.

 

Да чакаш с нетърпение сега

да чуеш от вълшебните уста:

- Обичам те и твой съм!

И да отвърнеш със същите веднага,

на мига.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимчо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...