May 18, 2011, 10:45 PM

Реалност

  Poetry » Love
1K 0 0

РЕАЛНОСТ

 

 

В този свят на фалш и лъжи

срещнаха се нашите души.

Бях объркана, свенлива,

а сърцето ми препускаше кат’ самодива.

 

Срещнах те и осъзнах,

че да си искрен не е грях,

да обичаш и да се раздаваш,

всичко случващо се с теб да осъзнаваш.

 

Да усещаш, че сърцето ти ще изхвърчи,

щом във мислите, в съзнанието с него искаш да си ти.

Да разбираш, че до днес, до този миг,

сам си бил, невзрачен, а с него вече си велик.

 

Всеки ден да ставаш с мисълта,

че ще го срещнеш и с него ще си ти сега.

Да не можеш дъх да си поемеш от това,

да усетиш колко красива може да бъде Реалността.

 

Да чакаш с нетърпение сега

да чуеш от вълшебните уста:

- Обичам те и твой съм!

И да отвърнеш със същите веднага,

на мига.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимчо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...