13 авг. 2015 г., 00:55

Реалност

1K 0 1

Вятърът е струна в порив за живот.
Слънцето е рана от изгарящ зов.

 

Камъкът е болка от една сълза.
Всеки цвят е раждане на светлина.

 

Прошката греда е в нечии очи.
Истините – думи в сенки от лъжи.

 

Птицата е ангел на една любов.
Мислите са най-големият порок.

 

Изворът е вяра във безкрайността.
Лудостта е мъдрост в чаша суета.

 

Всеки миг вълна е в тихото море.
Всеки дъх – щурецът в твоето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...