13.08.2015 г., 0:55

Реалност

1K 0 1

Вятърът е струна в порив за живот.
Слънцето е рана от изгарящ зов.

 

Камъкът е болка от една сълза.
Всеки цвят е раждане на светлина.

 

Прошката греда е в нечии очи.
Истините – думи в сенки от лъжи.

 

Птицата е ангел на една любов.
Мислите са най-големият порок.

 

Изворът е вяра във безкрайността.
Лудостта е мъдрост в чаша суета.

 

Всеки миг вълна е в тихото море.
Всеки дъх – щурецът в твоето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...