Вятърът е струна в порив за живот.
Слънцето е рана от изгарящ зов.
Камъкът е болка от една сълза.
Всеки цвят е раждане на светлина.
Прошката греда е в нечии очи.
Истините – думи в сенки от лъжи.
Птицата е ангел на една любов.
Мислите са най-големият порок.
Изворът е вяра във безкрайността.
Лудостта е мъдрост в чаша суета.
Всеки миг вълна е в тихото море.
Всеки дъх – щурецът в твоето сърце.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
