Вятърът е струна в порив за живот.
Слънцето е рана от изгарящ зов.
Камъкът е болка от една сълза.
Всеки цвят е раждане на светлина.
Прошката греда е в нечии очи.
Истините – думи в сенки от лъжи.
Птицата е ангел на една любов.
Мислите са най-големият порок.
Изворът е вяра във безкрайността.
Лудостта е мъдрост в чаша суета.
Всеки миг вълна е в тихото море.
Всеки дъх – щурецът в твоето сърце.
© Михаил Цветански All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
