13 ago 2015, 0:55

Реалност

  Poesía » Otra
1K 0 1

Вятърът е струна в порив за живот.
Слънцето е рана от изгарящ зов.

 

Камъкът е болка от една сълза.
Всеки цвят е раждане на светлина.

 

Прошката греда е в нечии очи.
Истините – думи в сенки от лъжи.

 

Птицата е ангел на една любов.
Мислите са най-големият порок.

 

Изворът е вяра във безкрайността.
Лудостта е мъдрост в чаша суета.

 

Всеки миг вълна е в тихото море.
Всеки дъх – щурецът в твоето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...