30 апр. 2019 г., 10:53

Реалност

Поэзия

522 2 3

Полунощ е далеч,
още малко късмет
и ще стигна до теб,
но не мога.
Полудял си от скръб,
пишеш някакъв сън
и не знам в този мрак
теб ли търся.
Няма как да летиш
в този галещ ни дим
и умът ни заплита
безпътни.
Полудял си от мен,
няма как да е ден
и пропадаме
в спомен и песни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

vega666 (Младен Мисана), благодаря за хубавия прочит!
Plevel (Силвия Илиева), благодаря!

2020-10-16T08:34:35+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много е красиво.

2019-04-30T19:02:16+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"...Полунощ е далеч...
и пропадаме в спомен и песни." ;

"...и не знам в този мрак теб ли търся.
Няма как да летиш в този галещ ни дим
и умът ни заплита безпътни."

Тъжен до безнадеждност стих, но много красиво изваян и затова толкова силно въздействащ. Хрумването, че споменът и песните са всъщност едно пропадане /падение/ е много неочаквано и придава втори дъх на прекрасното ти стихотворение, Йоана!

2019-04-30T11:58:04+03:00