limeruna (Йоана)
565 3355
30 апр. 2019 г., 10:53

Реалност 

  Поэзия
379 2 3

 

Полунощ е далеч,
още малко късмет
и ще стигна до теб,
но не мога.
Полудял си от скръб,
пишеш някакъв сън
и не знам в този мрак
теб ли търся.
Няма как да летиш
в този галещ ни дим
и умът ни заплита
безпътни.
Полудял си от мен,
няма как да е ден
и пропадаме
в спомен и песни.

 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • vega666 (Младен Мисана), благодаря за хубавия прочит!
    Plevel (Силвия Илиева), благодаря!
  • Много е красиво.
  • "...Полунощ е далеч...
    и пропадаме в спомен и песни." ;

    "...и не знам в този мрак теб ли търся.
    Няма как да летиш в този галещ ни дим
    и умът ни заплита безпътни."

    Тъжен до безнадеждност стих, но много красиво изваян и затова толкова силно въздействащ. Хрумването, че споменът и песните са всъщност едно пропадане /падение/ е много неочаквано и придава втори дъх на прекрасното ти стихотворение, Йоана!
Предложения
: ??:??