Apr 30, 2019, 10:53 AM

Реалност

  Poetry
524 2 3

 

Полунощ е далеч,
още малко късмет
и ще стигна до теб,
но не мога.
Полудял си от скръб,
пишеш някакъв сън
и не знам в този мрак
теб ли търся.
Няма как да летиш
в този галещ ни дим
и умът ни заплита
безпътни.
Полудял си от мен,
няма как да е ден
и пропадаме
в спомен и песни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • vega666 (Младен Мисана), благодаря за хубавия прочит!
    Plevel (Силвия Илиева), благодаря!
  • Много е красиво.
  • "...Полунощ е далеч...
    и пропадаме в спомен и песни." ;

    "...и не знам в този мрак теб ли търся.
    Няма как да летиш в този галещ ни дим
    и умът ни заплита безпътни."

    Тъжен до безнадеждност стих, но много красиво изваян и затова толкова силно въздействащ. Хрумването, че споменът и песните са всъщност едно пропадане /падение/ е много неочаквано и придава втори дъх на прекрасното ти стихотворение, Йоана!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...