30.04.2019 г., 10:53 ч.
Реалност
Полунощ е далеч,
още малко късмет
и ще стигна до теб,
но не мога.
Полудял си от скръб,
пишеш някакъв сън
и не знам в този мрак
теб ли търся.
Няма как да летиш
в този галещ ни дим
и умът ни заплита
безпътни.
Полудял си от мен,
няма как да е ден
и пропадаме
в спомен и песни.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много е красиво.
-
"...Полунощ е далеч...
и пропадаме в спомен и песни." ;
"...и не знам в този мрак теб ли търся.
Няма как да летиш в този галещ ни дим
и умът ни заплита безпътни."
Тъжен до безнадеждност стих, но много красиво изваян и затова толкова силно въздействащ. Хрумването, че споменът и песните са всъщност едно пропадане /падение/ е много неочаквано и придава втори дъх на прекрасното ти стихотворение, Йоана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Plevel (Силвия Илиева), благодаря!