22 февр. 2022 г., 10:39

Рефрен за кафе и прегръдка

825 2 3

 

Приютени под шепите

на разрошена пролет,

разпилените шепоти

избуяват нагоре

към кристалния купол

на небесното утре,

насред мисли, затрупали

светлооката утрин,

още с вкус кадифен

от последната глътка -

неизстинал рефрен

за кафе и прегръдка.

А зад прага прозвънват

миг след миг многострунно,

в едри щрихи редуват

белоснежно и тъмно.

Сенки в облачен ден -

губим се светло-тъмни.

Само този рефрен

връща пътя от стръмното.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...