hristam (Христина Мачикян) hristam (Христина Мачикян)
54 531
22 февр. 2022 г., 10:39

Рефрен за кафе и прегръдка

826 2 3

 

Приютени под шепите

на разрошена пролет,

разпилените шепоти

избуяват нагоре

към кристалния купол

на небесното утре,

насред мисли, затрупали

светлооката утрин,

още с вкус кадифен

от последната глътка -

неизстинал рефрен

за кафе и прегръдка.

А зад прага прозвънват

миг след миг многострунно,

в едри щрихи редуват

белоснежно и тъмно.

Сенки в облачен ден -

губим се светло-тъмни.

Само този рефрен

връща пътя от стръмното.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мачикян Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0