Feb 22, 2022, 10:39 AM

Рефрен за кафе и прегръдка

  Poetry
822 2 3

 

Приютени под шепите

на разрошена пролет,

разпилените шепоти

избуяват нагоре

към кристалния купол

на небесното утре,

насред мисли, затрупали

светлооката утрин,

още с вкус кадифен

от последната глътка -

неизстинал рефрен

за кафе и прегръдка.

А зад прага прозвънват

миг след миг многострунно,

в едри щрихи редуват

белоснежно и тъмно.

Сенки в облачен ден -

губим се светло-тъмни.

Само този рефрен

връща пътя от стръмното.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...