22.02.2022 г., 10:39 ч.

Рефрен за кафе и прегръдка 

  Поезия
470 2 3

 

Приютени под шепите

на разрошена пролет,

разпилените шепоти

избуяват нагоре

към кристалния купол

на небесното утре,

насред мисли, затрупали

светлооката утрин,

още с вкус кадифен

от последната глътка -

неизстинал рефрен

за кафе и прегръдка.

А зад прага прозвънват

миг след миг многострунно,

в едри щрихи редуват

белоснежно и тъмно.

Сенки в облачен ден -

губим се светло-тъмни.

Само този рефрен

връща пътя от стръмното.

 

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??