твоят кораб

ми прилича на Ноев ковчег

заминаваш

за мен неизвестно къде

посред бурни морета

вземаш мислите си единствено

                                             - двойка диви коне

взимаш снимки

                                             - два гълъба

взимаш песен

                                             - двойка бели лисици,

които ще те следят

със очи  радиодистанционно

вън потоп

корабът ти набира мощ

няма вечер и сутрин

относително си свободен

само колкото

да нямаш връзки навън

и да ръчкаш

нон-стоп моторите 

твоят Ноев ковчег

те отнася далеч

като в сън

и те изгубвам

                                                - аз, клонка маслинена

                                                  в двора ти