Sep 23, 2012, 3:01 PM

Рейд

  Poetry » Other
670 0 1

твоят кораб

ми прилича на Ноев ковчег

заминаваш

за мен неизвестно къде

посред бурни морета

вземаш мислите си единствено

                                             - двойка диви коне

взимаш снимки

                                             - два гълъба

взимаш песен

                                             - двойка бели лисици,

които ще те следят

със очи  радиодистанционно

вън потоп

корабът ти набира мощ

няма вечер и сутрин

относително си свободен

само колкото

да нямаш връзки навън

и да ръчкаш

нон-стоп моторите 

твоят Ноев ковчег

те отнася далеч

като в сън

и те изгубвам

                                                - аз, клонка маслинена

                                                  в двора ти

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....