23.09.2012 г., 15:01

Рейд

671 0 1

твоят кораб

ми прилича на Ноев ковчег

заминаваш

за мен неизвестно къде

посред бурни морета

вземаш мислите си единствено

                                             - двойка диви коне

взимаш снимки

                                             - два гълъба

взимаш песен

                                             - двойка бели лисици,

които ще те следят

със очи  радиодистанционно

вън потоп

корабът ти набира мощ

няма вечер и сутрин

относително си свободен

само колкото

да нямаш връзки навън

и да ръчкаш

нон-стоп моторите 

твоят Ноев ковчег

те отнася далеч

като в сън

и те изгубвам

                                                - аз, клонка маслинена

                                                  в двора ти

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...