16 авг. 2018 г., 02:03  

Река Дунав

1.2K 2 0

Река Дунав

 

Месецът скрива ликът си красив, достолепен.

Пукна зората, събудена с петльова песен.

Дунавът плиска вълниците бързо, припряно.

Слънцето светка с лицето си бяло, засмяно.

Днеска в душата ми спомени детски се връщат:

как край рибарника двете върби се прегръщат.

 

Няма ги вече върбиците с плачещи клони.

Вместо тях, тук са изляти бетонни колони.

Мост – изграден е, за чудо и приказ над Дунав,

но за рибарника няма да кажа и дума.

Дунавът, белият, любя го, нека  живее…

А пък тръстиката песните нека си пее…

 

Автор – Величка Николова - Литатру

четвъртък, 02 август 2018 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...