16 авг. 2018 г., 02:03  

Река Дунав

1.2K 2 0

Река Дунав

 

Месецът скрива ликът си красив, достолепен.

Пукна зората, събудена с петльова песен.

Дунавът плиска вълниците бързо, припряно.

Слънцето светка с лицето си бяло, засмяно.

Днеска в душата ми спомени детски се връщат:

как край рибарника двете върби се прегръщат.

 

Няма ги вече върбиците с плачещи клони.

Вместо тях, тук са изляти бетонни колони.

Мост – изграден е, за чудо и приказ над Дунав,

но за рибарника няма да кажа и дума.

Дунавът, белият, любя го, нека  живее…

А пък тръстиката песните нека си пее…

 

Автор – Величка Николова - Литатру

четвъртък, 02 август 2018 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...