16 авг. 2018 г., 02:03  

Река Дунав

1.2K 2 0

Река Дунав

 

Месецът скрива ликът си красив, достолепен.

Пукна зората, събудена с петльова песен.

Дунавът плиска вълниците бързо, припряно.

Слънцето светка с лицето си бяло, засмяно.

Днеска в душата ми спомени детски се връщат:

как край рибарника двете върби се прегръщат.

 

Няма ги вече върбиците с плачещи клони.

Вместо тях, тук са изляти бетонни колони.

Мост – изграден е, за чудо и приказ над Дунав,

но за рибарника няма да кажа и дума.

Дунавът, белият, любя го, нека  живее…

А пък тръстиката песните нека си пее…

 

Автор – Величка Николова - Литатру

четвъртък, 02 август 2018 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...